Коментари

Красотата в доброто е: когато част от теб продължи да живее в някой друг, и този друг го посее в трети, а третият в четвърти и така…и това доведе до по-голямо добро и за други. Тогава ще умрете ли някога ми кажете?!

 

Диана Язаджиева - Красотата в доброто

България е най-прекрасната страна! Тук се намират дълбоки долини и високи планини, красиви низини и чудни равнини. Още от древни времена имаме велики победи, но сме преживяли и робства, но сме успели да се съхраним като народ и държава. За съжаление сега е най-драматичният период за България- преходът й към демокрация и пазарна икономика. За това някои хора намират друг начин- да емигрират- но това не е правилно. Защото дори да е  малка и бедна, нашата страна е населявана от горд и работлив народ, който трябва да живее по-добре.

Алекс Николов 9.5 г. - България е най-прекрасната страна!

Откакто съм член на клуб Млад планинар аз научих много неща, както да се радвам на красотата на Родината си, да я уважавам и обичам, да не я замърсявам, да се гордея, че живея в прекрасна страна- в България. По време на преходите ние се забавляваме, правейки това, което ни харесва и обичаме. Запознахме се с много други планинари от България и не само. Клуб Млад планинар е моята книга към света. Задоволява моето любопитство и развива моето въображение. Освен да обикаляме от планина на планина, ние учим и история и традиции. Такъв поход бе „По стъпките на Самуиловите воини” от с. Ключ до Самуилова крепост. Аз съм благодарна на клуб Млад планинар за това, че изживяваме толкова хубави неща заедно. Ние сме като едно семейство. Ние децата и нашите ръководители. Благодарение на тях се научих да се държа добре и да не се предавам. Също така научих и отговора на въпроса:- „Още колко остава” ? А той е:- „Колкото повече вървиш, толкова по-малко остава”. Което ме подтиква да не се отказвам не само в планината, а и в живота.
Благодаря Ви!

Мария 13 г. - "Колкото повече вървиш, толкова по-малко остава”

ДОБРОТО. Какво означава това? Да помагаш на другите, може би. Да се отзоваваш на помощ, когато близките ти се нуждаят, да подкрепяш и да бъдеш подкрепян. Да бъдеш щедър и хората да бъдат щедри към теб. Да караш хората да се усмихват и ти самият да бъдеш винаги усмихнат! Да накараш приятелите да ти се доверят, да ти вярват и ти да вярваш на тях. Да те търсят и да споделят с теб. Да усещаш, че си нужен на всички, с това което правиш. Всичко това трябва да ни прави щастливи. Доброто да говори в нас, а то трябва да личи в нашите емоции, в нашите искри в очите ни, в нашето поведение. Когато човек постъпва правилно, когато човек вярва в доброто, се чувства горд със себе си. За това нека бъдем горди с постъпките си и да вярваме все повече в доброто.

Клавдия Сандъкчиева 12 г. - Доброто

Преди време посетих дома за деца лишени от родителски грижи в село Първомай. Мислех че децата там ще са груби и невъзпитани но те се оказаха много мили и добри които искат само да си поиграят с някой. Те са като всички други техни връстници и не заслужават да бъдат отхвърляни само защото си нямат родители. Забелязах също, че те незнаят как да се държат с хората, които ги посещават и започват да ги прегръщат и да ги канят да си поиграят с тях. Тази среща ме накара да осъзная каква късметлийка съм, че имам семейство, което да ме подкрепя и че трябва да променя отношението си към моите близки.
Искам да  помогнем на тези деца по лесно да общуват с нас и да разберат, че ние не сме по- различни.

Ани Бакалова 12 г. - Искам тези деца да разберат, че ние не сме по- различни

  • ПРИВЕТ НА ВСИЧКИ ТУК. И аз като всички деца членувам в различни клубове. През лятната ваканция реших да се запиша в клуб Млад планинар. Децата от махалата ми с насмешка ме питаха: – „И там ли”?
  • И там, разбира се- отговорих. Аз мисля, че докато сме деца трябва да се научим да общуваме с природата, за да я ценим, да я пазим и съхраним и да я предадем на поколенията след нас. А природата на Родината ни- България е прекрасна, вярвайте ми! Когато съм с приятелите от клуба, дори и малка разходка да направим сред природата, предизвиква трепети в сърцето ми. Покорихме върхове, видяхме и сините очи на Рила планина- не може с думи да се опише. Събирахме кестени, пекохме на жар, опъвахме палатки, лагерни огньове, все емоции които много деца не са изпитали. Щастлива съм, че се запознах с всички тези мили хора и че съм член на Млад планинар. Тези преживявания ме пренасят в един свят на загадки и вълшебства. Природата винаги е била справедлива, но и сурова към нас. Ние хората сме единствените нейни създания, надарени с разум, които сме отговорни към нея и сме длъжни да я опазим и съхраним. БЛАГОДАРЯ ВИ!

Марина 12 г. - Природата на Родината ни- България е прекрасна, вярвайте ми!